Делба на Имот
// Съдебна Делба на Имот ; Доброволна Делба на Имот
Делба на Имот е способът, който решава проблемите и споровете на двама или повече съсобственици. Независимо дали става дума за съдебна или доброволна делба, всеки има правото да получи реален дял от имота и / или имотите.
Всеки един от съсобственици има законовото право да използва имота, така както и останалите. Поради взаимна свързаност лицата, собственици на имота, често стигат до кавги и разпри при общото му управление / стопанисване.
Независимо от нейния вид, делбата на имот е свързана с много изисквания, които ако не бъдат изпълнени могат да доведат до загуба на пари и време.
Най-често срещана е делба на имот между братя и сестри, делба на имот след смърт на родител или настойник, делба на съсобствен имот с няколко наследници, делба на апартамент между сънаследници, делба на наследство (делба на имот между наследници).
Делба на Имот може да бъде поискана от всеки един от съсобствениците и по всяко време, независимо какво е реалното намерение на останалите. Доброволна делба на имот се извършва чрез нотариален договор за доброволна делба между съсобствениците, а съдебната – чрез искова молба.
В тази статия ще откриете:
Съдебна Делба на Имот
Този вид делба може да се извърши при поискване на някой от съсобствениците и / или сънаследниците на дадения имот/и. Най-често прибягваме до “услугите” на съда при делба след развод, а също и при съдебна делба на неделим имот (делба на неподеляем имот).
Всички необходими документи като доказателства за собственост (нотариален акт, удостоверение за смърт от наследодател, преписи от молба към другите сънаследници и т.н.) и искова молба се подават до районния съд по местонахождение на недвижимия имот.
Съдебна делба на имот е процес, който протича в две фази – установяване на собственост и прекратяване на собственост.
- Установяване на собственост – В тази фаза съдът има задължението да се запознае с казуса и да установи кои са лицата, притежатели на идеална част от общото имущество както и какъв е размерът на техните дялове. В процеса по установяване се проверява как са придобити имотите, дали посочените в исковата молба съделители реално са съсобственици на имота и кой какъв дял е получил. Ако обектът на делбата е наследствен имот, съдът установява наследниците и кой какъв дял притежава по действащия закон към датата на смъртта на наследодателя.
В тази фаза на делбата всеки един от съделителите има право да предявява допълнителни искове, с които да оспорва собствеността на останалите като осиновявания, завещания, дарения или други писмени доказателства, които могат да послужат пред съда.
- Прекратяване на собственост – Ако се окаже, че делимите имоти са достатъчни всеки един от съделителите да получи по един имот, то това се прави с разделителен протокол. Чрез жребий се определя кой кой дял ще получи. Това обаче често води до конфликти и в такива ситуации съдът разпределя дяловете по собствено усмотрение и не се тегли жребий.
Ако имотите не са достатъчни, за да бъдат разделени между всички съделители, то имотът/тите се пускат на публична продан. Съдя изпълнител продава имота/тите и съобразно всеки дял на съделителите разпределя паричните средства.
Доброволна Делба на Имот
За да се извърши доброволна делба на имот между наследници, всички съсобственици и / или сънаследници трябва да участват в договора, в противен случай тя се явява нищожна. За сключването на договор за доброволна делба на имот е необходимо всички участници в него да са постигнали предварително цена по споразумение относно своите реални части от имота/тите. Договорът задължително се заверява от нотариус и се вписва в Имотния регистър към агенция по Вписванията. Необходими документи за разделяне на имот (осъществяване на сделката) са:
- документ за собственост – нотариален акт или друг
- удостоверение за наследници (при наследствен имот)
- удостоверение за липса на задължения
- скица или схема на имота
- данъчна Оценка
- договор за делба
Какви са рисковете при Делба на Имот?
Независимо дали става дума за доброволна или съдебна Делба на Имот, от значение е присъствието на всички съсобственици и/или сънаследници. В противен случай делбата става недействителна (нищожна). Всеки наследствен имот, който не е бил включен в първоначалната делба може да бъде поделен допълнително макар и това да е лоша практика, предвид факта, че е свързана с допълнителни разходи и време.
Често Задавани Въпроси
Следните такси се заплащат при сключване на Споразумение за доброволна делба:
Таксата, събирана от нотариуса по чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД
Таксата за нотариална услуга за подаване на декларация по чл.25 от СК и чл.264 от ДОПК
Разходите по Договор за доброволна делба могат да се калкулират спрямо 0,1% от сбора на данъците, начислени върху целия регистриран имот.
Може да се наложи да платите и данък по чл. 47 от ЗМДТ, при делба, която увеличава притежавания от вас дял. Данъкът се начислява само върху увеличената част, т.е. върху имотната част, която придобивате.
Силно препоръчително е движимите вещи на стойност над 50 лв., както и недвижимите имоти да се разделят писмено с нотариална заверка на подписите. Нотариалната заверка се извършва от нотариус, който има юрисдикция в района, където ще бъде разделен поне един от имотите. В случаите, когато в региона няма нотариус, удостоверяването на сделката може да се извърши от съдия по вписванията в най-близкия до Вас районен съд. Договорът за доброволна делба се счита за сключен в момента, в който нотариусът удостовери подписването на всички съсобственици.
Безплатни са всички консултации онлайн и по телефона.
Очаквам Ви!
Бързо и компетентно правно становище по всякакви казуси, свързани с гражданското право. Много добро отношение към клиентите и поглед в дълбочина към проблема, с оглед неговото решаване.
(Translated by Google) Very good lawyer! Understands his work in detail. It is very difficult to reach (he is busy)
